Източник: Може да видите оригиналният разказ на tabakoff.eu

…със състезателен характер

Като правило, запалените туристи винаги свързват Витоша с Алеко Константинов, ей така – по презумпция. И как иначе – Алеко, заедно със съратника си Никола Тантилов, правят първото туристическо изкачване на Черни връх и поставят основите на организирания туризъм в България.

По този повод, Туристическо дружество Боерица и SOS Планински Спортен Клуб организират състезателно изкачване на Черни връх, по стъпките на двамата пътешественици. Целта е да сформираш малък отбор, от поне двама човека, и къде с бързо ходене, къде с притичване или дори спринтиране, да стигнеш до Черни връх за по-малко от 4.5 часа (или до Владая за 9 часа).

Стартът на състезанието е по изгрев слънце, от с. Железница, а участниците тази година бяха 100-ита (че май и повече) човека.

Та, събрахме и ние един малък отбор от двама атлети и един фотограф, и в 7:30 бяхме на уреченото място.

Пътешествието на самия Алеко и съратника му започва от Борисовата градина, на 12 юли (стар стил), в 5 сутринта. Оттам към Германския манастир, през Панчарево (прехвърляйки р. Искър), Кокалянски манастир, Урвички манастир и… за да е по-драматично, в дъжд.

След еднодневна почивка, на 14-ти, двамата туристи се запътват към село Железница, малко преди изгрев. Неслучайно нашият старт е именно там, малко над с. Железница, на разклона за с. Плана.

С ръка на сърцето мога да кажа, че ранното ставане си заслужава, защото планината е най-красива рано сутрин, по изгрев. Оранжевото небе и вдигащата се мъгла в далечината придаваха неповторим епичен привкус. А състезателите бързичко крачеха, за да се качат над нивото на облаците.

В селото на механата видяхме само една бабичка; всички селяни бяха вече в полето и тя ни даде ценния кураж, че като нас момчета за три часа могат да се намерят на Черни връх.

Ха, ние оправдахме плановете на бабата отпреди 130 години.

Времето също беше доста благосклонно към нас – нито прекалено горещо, нито студено. Тихо, и без много вятър, идеално за съботно планинарстване.  Ааа, да, и на фона на тази идилия, около нас тичаха сърнички.

Малко над 3 часа от началото на състезанието, по време на което лично аз бях раздвоен между съревноваването с другите и снимането, вече виждаме целта.

Пресичайки финала, точно пред метеорологичната станция, ни остава време за почивка, хапване и още няколко снимки.

Чисто, невинно, почти детско възхитително бе това пътуване. То постави началото на големите излети от София за Черни връх, а заедно с това се тури основата на организираната туристика.

Отдавайи почит към Щастливеца, хващаме обратния път към София. Поздравяваме организаторите за отличната организация и им обещаваме, че ако догодина сме живи и здрави – ще се включим пак. Ето и сайтът на събитието: https://postupkitenaaleko.com/

Автор: Димитър Табаков

Източник: Може да видите оригиналният разказ на tabakoff.eu

КЪСО ТРАСЕ

Relive ‘ПО СТЪПКИТЕ НА АЛЕКО С ПРИЯТЕЛ – КЪСО ТРАСЕ’

Статистика за маршрута:
Дължина: ~11 km (късо трасе)
Сумарно изкачване: ~ 800 м.
Сумарно спускане: ~ – 800 м.
Най-ниска точка: 730 м.
Най-висока точка: 1485 м.

КОНТРОЛНО ВРЕМЕ
5 часа – с.Владая – х. Панчо Томов – с. Владая

Контролно време до пункт
с.Владая – х. Панчо Томов – 3 часа
(~ 6.1 км. от старта)

Регистрация: 9:30 часа
Старт: 10:30 часа
Къде: с. Владая (Пред Владайското читалище, ул. „Войнишко въстание“ № 59, карта -> http://shorturl.at/czDFO )

Описание на маршута:
1. с. Владая – хижа Панчо Томов
Тръгва се от площада в с. Владая – Старт/Финал. Следва се маркираната улица за състезанието и веднага след моста преди гробището се свива на ляво и се продължава нагоре към Природен парк Витоша.

15 метра след табелата за „Природен парк Витоша“ се хваща лявото разклонение  по основната добре оформената пътека от с. Владая към Златните мостове. След продължитлно изкачване се минава през местността Пазарището (има беседки, пейки и мостове). От там се продължава по Кукузелска горска пътека до връхната точка – хижа Панчо Томов (Пункт №1 – късо трасе).

! ВАЖНО !
На това място трябва  да се чекирате, като има и подкрепителен пункт за напитки и храна.
Контролното време до тук е 3 часа.

2. хижа Панчо Томов – с. Владая 
От хижа Панчо Томов се тръгва надолу към финала по пътеката за хижа Червената Шапчица и от там се продължава по тясна борова пътечка към с. Владая. Следете за жълти табели „с. Владая“. След известно време ще излезете отново в селото и оттам по асфалтирания път обратно към финала.

ДЪЛГО ТРАСЕ

Дължина: ~ 27 km (дълго трасе)
Сумарно изкачване: ~ 1225 м.
Сумарно спускане: ~ – 1400 м.
Най-ниска точка: 827 м.
Най-висока точка: 2290 м.

КОНТРОЛНО ВРЕМЕ
8 часа – с.Железница -> Черни връх -> с.Владая

Контролно време на пунктовете:
1:30 часа от старта в с. Железница до пункт Заслон Синята Стрела (~ 4.7 км. от старта)
3:30 часа от старта в с. Железница до пункт Черни Връх (~ 12.6 км. от старта)
7 часа от старта в с. Железница до пункт х. Панчо Томов (~ 20.8 км. от старта)

Регистрация: 7:00 часа
Старт: 8:00 часа
Къде: с. Железница (кв. Царева махала, обръщалото на автобус 69, карта -> http://shorturl.at/gpyO0 )

Relive ‘ПО СТЪПКИТЕ НА АЛЕКО С ПРИЯТЕЛ – ДЪЛГО ТРАСЕ’

Описание на маршрута:
Маршрут село Железница (старт) -> заслона Синята стрела (пункт №1) -> вр. Черни връх (пункт №2) -> хижа Кумата -> м. Офелиите -> хижа Панчо Томов (пункт №3) -> местност Пазарището -> с. Владая (финал).

1. с. Железница – заслон Синята Стрела:

Старт – с. Железница (кв. Царева махала, обръщалото на автобус 69, срещу разклона за с. Плана)започва плавно изкачване по земен черен път, който по серпентини бавно набира височина. След ~ 5 км. достигате Пункт №1 – заслон Синята стрела.

2. заслон Синята стрела – връх Черни връх

Следва изкачване по маркирана и утъпкана пътека по изразено ребро до подножието навр. Белчева скала. Пътеката продължава по североизточния склон, отново ясно изразена до подножието на вр. Ярловски Купен. Оттам се следва коловата маркировка за вр. Черни връх. Достигайки премката под вр. Скопарника, участниците поемат по кратко и стръмно изкачване, отново следвайки коловата маркировка за вр. Черни връх. Там се намира Пункт №2 – Черни връх.

3. вр. Черни връх – м. Офелиите

От вр. Черни връх следва спускане по колова маркировка (посока м. Конярника) до заслон Самара. Отново по коловата маркировка се придържа пътеката за местността Конярника (само надолу), достигайки я се отклоняваме вдясно по макадамова пътека за хижа Кумата. Оттам се продължава по пътека за м. Офелиите. Следвайки маркираната горска пътека, а за последните метри и павирания коларски път, се стига до местност Офелиите. Пресича се м. Офелиите като маршрута се спуска през ски пистите до алеята за хижа Панчо Томов.Тръгва се надолу (надясно) по алеята и се достига хижа Панчо Томов (пункт №3 – дълго трасе)

4. х. Панчо Томов – с. Владая

От хижа Панчо Томов се тръгва надолу към финала по пътеката за хижа Червената Шапчица и от там се продължава по тясна борова пътечка към с. Владая. Следете за жълти табели „с. Владая“. След известно време ще излезете отново в селото и оттам по асфалтирания път обратно към финала.

Късо трасе карта

Дълго трасе карта

Източник: Talentgroup

Екипът на Talent Group подкрепи благотворителната инициатива „По стъпките на Алеко с приятел“ 2019 като преодоля трасето от 14 км. планински преход, състезавайки се в два отбора – Talent Stars и Talent Heroes

Състезанието се проведе на 5 Октомври 2019г. , а стартът бе даден в 8.00ч. в местността „Царева махала“, с. Железница. По инициатива на служителите, Талънт Груп излъчи два отбора, които избраха да участват в дистанцията от 14км. по живописния маршрут от с. Железница до Черни връх. „По стъпките на Алеко с приятел“ е посветено на първото туристическо изкачване на Черни връх, през 1889 г. от Алеко Константинов съвместно с Никола Тантилов. С този подвиг се поставя началото на организираните туристически излети от София до Черни връх. Тази година състезанието се радваше на изключителен интерес, като записалите се участници надвишиха бройката от 600 човека и макар инициативата да имаше по-скоро социален и благотворителен характер, спортният хъс и състезателния дух на участниците бяха на ниво.

Първият отбор от страна на Talent Group, който покори върха бе Talent Stars с отборно време от 3:57:39ч. (17-то място  общото класиране), благодарение на спортните машини Грета Йонкова, Ивета Станчева, Ростислав Дянков и Владимир Димитров. На второ място остана отборът Talent Heroes с време от 4:53:40ч. ( 20-то място в общото класиране), представен от Боян Тончев, Николай Петров, Илина Семова и Емануил Манасиев.

Участниците в двата отбора споделиха удовлетворението си от преодоляното предизвикателство, разказаха за забавните моменти в задружното изкачване по пътя към върха и  възхитителните гледки, част от които можете да видите в галерията. Не липсваха и усмивките, поводи за които станаха изобретателността и бойния дух на участниците. За всички имаше изненади, а за първите трима по време – специални награди. 

Повече за инициативата „По стъпките на Алеко с приятел“ 

История на състезанието

Класиране в категория „Приятели“ Къса дистанция 2019

Благотворителната кауза за 2019г. 

Източник: Talentgroup

Благодарим на Силвана Младенова, която се е вдъхновила от нашето състезание и е написала, този чудесен разказ посветен на „По стъпките на Алеко с приятел“.

Тичаме и шумките хрущят под краката ни. Приятелят ми Алеко е запотил очила, а по брадичката му се стича пот. И какво от това нали сме двамата, нали тичаме от село Желечница до Черни връх. Боровете хвърлят черни сенки и иглички хвърчат изпод туристическите ни обувки. Красиво е. Тихо и красиво, а ние двамата Тантилов и Алеко тичаме и ни е леко. Леко и радостно, защото планината е радост, защото е щастие да тичам с приятел през най-красивите кътчета на Витоша. След малко ще ни настигнат и другите две семейства и ще ходят бързешком по далечния, обходния маршрут през Желечница с красивите борове, до Черни връх осеян тук-там с морени, та чак до село Владая и не се оплакват, а напротив смеят се “И ние като вас тичаме да обходим Витоша и да видим дали можем да се справим за най-бързото възможно време”.

Алеко се усмихва и за малко спира уморен до един от вековните борове. “Чакай, поне да си забърша очилата, Тантилов. То, ако се разчита на теб ще бягаме през цялото време и не Витоша, а България ще пробягаме”.

Аз, го сръчквам и казвам:
– Слушай, приятелю, по отбори сме. Ние сме само двамата и ако не сме първи, какъв е смисъла да бягаме от Железница до Черни връх. Виж, хората са тръгнали с целите си семейства по дългия маршрут от 30 км. чак до село Владая.
– Ами ти нямаш спирка Тантилов – смее се Алеко. Годината е 1889 г. Малко след това Алеко Константинов, ще организира първото туристическо дружество в България, по това бягане ще се запомни. То е предходно!
Благородни борове, пръснати бели морени и поляни с нацъфтели жълтурчета и лилави минзухари.

Денят е 6-ти октомври. Мисля, си дали, ако много от нас тръгнем наистина да бягаме по двама или със семействата си за време по пътя на Тантилов и Алеко, дали поне малко няма да достигнем тяхната висота, онова величие на българина, което го е извисявало през всички векове на изпитание и въпреки това е успял да спаси чадата си и все повече го е завладявал онзи патриотизъм, който го прави повече родолюбец от всички нации по света. Повече жизнен и весел, та чак му се иска да запее “Хубава си моя горо, миришеш на младост”, но не онази тъжна част, а тази за вечната младост, за жизненоутвърждаващите сили на Алеко и Тантилов и дори за такива като моите деца например, които ще бягат, за да дишат чистия планински въздух, да се възхитят на вековните борове, да откъснат есенни минзухари.

И накрая ще целунат по зачервените и запотени бузки внуците ми затова, че са устоели, затова, че вървят по стъпките на Алеко и Тантилов на 6-ти октомври за първи път и дано стане традиция, за да има приятели и семейства, които да искат да пренесат патриотизма на двамата първи от 1889 година до наши дни.

Автор: Силвана Младенова

Не просто състезание, а споделена емоция

Oтборен планински маратон

Още през далечната 1889 г. Алеко Константинов и неговия приятел Никола Тантилов, впечатлени от загадъчната ни планина Витоша организират първото си съвместно изкачване на Черни връх. Те тръгват от София, преминават през с.Железница, стигат до Черни връх и слизат през с.Владая.

Вдъхновени от пътеписа на Тантилов (линк) за изкачването на Черни връх, ТД „Боерица“ превръщат прехода с.Железница – Черни връх- с.Владая в традиционна и емблематична проява на дружеството през годините.

На 06.10.2018 г. се дава начало на една нова традиция, а именно: По стъпките на Алеко с приятел – състезание със социален характер.

Ще има:
– късо трасе: с.Железница- Черни връх (14 км) и
– дълго трасе: с.Железница- Черни връх- с.Владая (30 км).

Състезателната единица е от минимум двама участници, базирайки си на първото преминаване на маршрута от Алеко Константинов и Никола Тантилов.

Категориите в които отборите ще могат да са записват са две:
– Приятели
– Семейство

Организаторите от ТД Боерица и спортния клуб към дружеството SOS Планински Спортен Клуб имат за цел да запознаят повече хора с планината и да популяризират по-малко известни маршрути в любимата ни Витоша, осъществявайки съвместно изкачване, независимо дали с приятели или със семейството.

Всеки участник ще има възможност да се включи в каузата на организаторите: Запазване и облагородяването на Природен Парк Витоша, както и възстановяването на  емблематичната хижа Боерица.
Състезанието е част от календара на София европейска столица на спорта 2018г. и е съфинансирано от Столична община.
Всеки записал се (участието е без заплащане) ще получи състезателен пакет с включен индивидуален номер и подарък.

“Опознай родината си, за да я обикнеш”

Какъв по-добър начин от това да отидеш на място и да изживееш историята! Запознайте се с красотата на селата Железница и Владая, изкачете Черни връх по един панорамен маршрут наситен с изключителни гледки към Верила, Рила, Плана и Стара планина.

Последвай Алеко, регистрирай се на: www.postupkitenaaleko.com

Маратонката за планинско бягане трябва да стои на крака ви по малко по-различен начин от обикновената обувка за бягане в града.

1. От голямо значение за осигуряването на стабилна опора за ходилото е обувката да обгръща добре средната част на стъпалото и да приляга удобно към крака. В същото време е важно да помним, че обувката в никакъв случай не трябва да е прекалено тясна или стегната – при по-дълги дистанции краката често отичат и в такъв случай вече тясната обувка става изключително некомфортна. Много хора се задоволяват с малко по-тясна обувка, с нагласата, че с носенето тя ще се отпусне, но това далеч невинаги е гарантирано. Точно обратното – отчитайки динамиката на крака по време на бягане е хубаво да се подсигурим с обувка, която е достатъчно широка и удобна
   
2. Също както с ширината на обувката не трябва да се правят компромиси, така и дължината на маратонките за бягане не трябва да се пренебрегва. Често пъти си купуваме обувки спрямо номерът, посочен на кутията, но по-важно е да обърнем внимание на дължината на стелката. Различните марки и модели често могат да бъдат с различна дължина дори когато са маркирани като един и същ номер. При маратонките за планинско бягане е необходимо да вземем предвид наклона на терена – при слизането по склон стъпалото често се набива в предната част на обувката, ако тя е твърде къса. Затова е важно да се уверим, че имаме поне един сантиметър място от най-големия пръст на крака до предната част на обувката.
   
3. Обърнете внимание на това как маратонките обхващат глезена и петата ви. Ако задната част на обувката е широка и петата не ляга плътно, ходилото ви може да се измести в обувката по време на бягане, особено по каменист терен и да създаде предпоставки за травми и контузии.
   
4. Различните марки и модели обувки имат различна степен на омекотяване и тази, която ще изберете, зависи изцяло от вас. Добре е да се вземе предвид, че макар по-меките обувки често да осигуряват по-голям комфорт за стъпалото, с тях усещането за терена се губи и понякога това може да е подвеждащо. Противно на разпространените схващания, по-твърдите обувки ви защитават в по-голяма степен от контузии, тъй като ви дават по-точно усещане за терена под краката ви.
   
5. Не на последно място е изборът на правилния за вас „дроп“ (разликата във височината между предната и задната част на обувката). За начинаещи в планинското бягане се препоръчват обувки с дроп над 6-8 мм.
   
6. Накрая обърнете внимание на подметката на маратонката, която сте харесали – различните подметки с различна дебелина и грайфери, пригодени за бягане по различни терени. Съобразете избора си на подметка с терена на местата, където бягате най-често – каменист, тревист, песъчлив и т.н.

След като вече сме избрали обувките си за бягане е хубаво да ги поддържаме подобаващо, за да удължим живота им. За щастие това е сравнително лесно, ако се спазват няколко прости съвета.

• Като начало, ако обувките са мръсни (което е почти гарантирано след бягане в планината при мокро време) е по-добре да ги измием на ръка с хладка вода и кърпа и, ако наистина е необходимо – препарат (но не твърде агресивен!). Прането в перална машина крие рискове от изкривяване и деформиране на обувката, което разбира се е нежелано след като сме я избрали толкова внимателно.
  
• След измиването е по-добре да се оставят обувките да изсъхнат нормално на стайна температура. Ако ги сложим близо до отоплителен уред или пък в сушилня, отново има опасност да се деформират или дори разлепят от топлината.
  
• И като цяло добра практика е да не се ползват обувките за планинско бягане за тренировки в града (и обратното, разбира се). Използването на маратонките за планинско бягане в градска среда ще амортизира (увреди) подметките им и ще ги захаби по-бързо, отколкото ако се ползват само за терена, за който са предназначени.

Както знаем тичането е въпрос на кондиция, но при планинското бягане и най-вече технични терени е важна и правилната техника. За да избегнем травми и направим изживяването по-приятно хубаво по време на състезанието е хубаво да сме готови за технично бягане. Участъкът от Черни връх до местност Конярникана места се отличава с доста каменист и неравен терен, комбиниран с големи наклони. Същото може да се каже и за няколко други места по маршрута и след това.
Споделяме с вас видео със съвети относно технично downhill бягане.

Oще през далечната 1889 г. Алеко Константинов и неговия приятел Никола Тантилов, впечатлени от загадъчната ни планина Витоша организират първото си съвместно изкачване на Черни връх. Те тръгват от София, преминават през с.Железница, стигат до Черни връх и слизат през с.Владая.

Вдъхновени от пътеписа на Тантилов за изкачването на Черни връх,
ТД Боерица превръщат прехода с. Железница – Черни връх –  с. Владая в традиционна и емблематична проява на дружеството през годините.

На 06.10.2018г. се дава начало на една нова традиция, а именно:
По стъпките на Алеко с приятел – състезание със социален характер.
Ще има късо трасе: с. Железница – Черни връх (~ 14 км) и
дълго трасе: с. Железница – Черни връх – с. Владая  (~ 30 км).
Състезателната единица е от минимум двама участници, базирайки сe на първото преминаване на маршрута от Алеко Константинов и Никола Тантилов.

Категориите в които отборите ще могат да са записват са две:
– Приятели
– Семейство

Организаторите от ТД Боерица и спортния клуб към дружеството SOS Планински Спортен Клуб имат за цел да запознаят повече хора с планината и да популяризират по-малко известни маршрути в любимата ни Витоша, осъществявайки съвместно изкачване, независимо дали с приятели или със семейството.

Всеки участник ще има възможност да се включи в каузата на организаторите: За възстановяването на емблематичната хижа Боерица и в подпомагането за събиране на средства за лечението на Анастасия в нейната тежка битка с левкемията.

Повече информация, може да научите тук и във фейсбук.

Състезанието е част от календара на София европейска столица на спорта 2018г. Съфинансирано e от Столична община и се осъществява с подкрепата на Pro Credit Bank.
Всеки записал се (участието е без заплащане) ще получи състезателен пакет с включен индивидуален номер и подарък.

“Опознай родината си, за да я обикнеш”

Какъв по-добър начин от това да отидеш на място и да изживееш историята!
Запознайте се с красотата на селата Железница и Владая, изкачете Черни връх по един панорамен маршрут наситен с изключителни гледки към Верила, Рила, Плана и Стара планина.

Може да ни намерите и във фейсбук: “По стъпките на Алеко с приятел”

Последвай Алеко, регистрирай се на: www.postupkitenaaleko.com