Да помогнем на Анастасия
Анастасия Арикова е на 32 год. През 2015 год. заболява от остра бифенотипна левкемия. Веднага започва химиотерапия, която води до тежки усложнения. Това беше повода 9 месеца да се отлага трансплантация на стволови клетки, която е наложителна при нейния вид левкемия.

На 18.01.2017 г. Анастасия е трансплантирана в България. Трансплантацията минава успешно. 3 месеца след изписването резултатите са много добри. За съжаление, в края на май 2017 година при профилактичен преглед на околомозъчната течност (ликвор) се установява рецидив. Започва ново лечение. През декември изследванията отчитат втори рецидив.
Тогава Анастасия и близките й решават да потърсят второ мнение в Германия. Становището, което получава, е, че състоянието й изисква незабавна намеса и след влизане в ремисия – втора трансплантация на стволови клетки. Офертата на Университетска клиника Лайпциг е на стойност 230 000 евро. Анастасия подава заявление в Комисия за лечение в чужбина за финансиране на лечението в Германия. Три месеца по-късно получава отказ. Това я принуждава да започне дарителска кампания.
„ТЯ ми е отнела твърде много: любимата работа и възможност за професионално развитие; красотата и самочувствието; моментите, в които детето ми проговаря; пълноценен живот! От НЕЯ научих, че падането на дъното е адски болезнено; че след като паднеш, трябва да станеш и да продължиш напред; че да мечтаеш и вярваш в утрешния ден е жизнено необходимо; че около мен има много хора с големи сърца и светли души; че имам най-прекрасния човек до себе си; и че децата са всичко, което има смисъл в този живот. ТЯ е левкемия – „мекотелото“, каращо много хора да склонят глава. Но аз нямам правото! След поредното падение, с пречупени криле, аз отново трябва да се изправя и да погледна напред. Днес моето „утре“ е оценено на много висока цена, непосилна за моето семейство. Днес се обръщам към вас за помощ и подкрепа, за да получа реален шанс да възпитавам, да обичам, да помагам, да благодаря, да моля за прошка и да прощавам…
Бъдете моите благодетели.
С вяра и благодарност,
Анастасия.“